Моето сърце е крепост недостъпна
и всеки принц отказва се на входа.
Поредният от мене щом си тръгне,
казвам си: „Да бъда друга, не, не мога“.
Ключа към себе си аз трябва ли да взема
и на тебе, принце, в ръце да дам?
Що за крепост тъй лесно се превзема...
не би ли искал ти да я превземеш сам?
Стените непристъпни аз ли трябва
сама да разруша? Тъй дълго ги строих...
Път към мен единствен заслужава
онзи, който сам ще победи... ...