20.04.2008 г., 15:33 ч.
Крепост
Крепост
Орелът среща падаща звезда,
а кучето - озъбено - не лае.
Жената се прибира в крепостта -
все някой ще разбие катинара.
Ще влезе с взлом, настръхнал
и жесток, ще се изправи в стаята,
а тя ще се опита да не плаче.
Със поглед само ще посочи масата,
спокойно ще запали свещите,
със гръб ще се огледа в огледалото
и първа ще отпие глътката вълшебство.
Ще тръгне мълком срещу похитителя,
със длани ще отмери времето.
И пак ще се огледа - този път в очите му -
жадуваща да преоткрие себе си.
В мълчание ще поделят леглото й.
Мъжът - успокоен и малко тъжен -
ще се загледа в падаща звезда.
Ще срита кучето и бавно ще напусне крепостта,
която никога не е заключвана.
Орелът среща падаща звезда,
а кучето - озъбено - не лае.
Жената се прибира в крепостта -
все някой ще разбие катинара.
Ще влезе с взлом, настръхнал
и жесток, ще се изправи в стаята,
а тя ще се опита да не плаче.
Със поглед само ще посочи масата,
спокойно ще запали свещите,
със гръб ще се огледа в огледалото
и първа ще отпие глътката вълшебство.
Ще тръгне мълком срещу похитителя,
със длани ще отмери времето.
И пак ще се огледа - този път в очите му -
жадуваща да преоткрие себе си.
В мълчание ще поделят леглото й.
Мъжът - успокоен и малко тъжен -
ще се загледа в падаща звезда.
Ще срита кучето и бавно ще напусне крепостта,
която никога не е заключвана.
© Иванка Гичева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Красив стих,още по-красив и силен финал.Стана ми някак тъжно, но и копнежно.
-
похитителят е щастлив,
щом шма неотключена врата !
чак потретих...
браво, браво !
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
