Може би е по-добре така:
Да се заключиш зад една врата,
да се отпуснеш в мекота кресло
и да не питаш де, кога, какво...
Да гледаш през прозореца навън
и всичко да ти бъде като в сън...
Но, минават ден, два, три,
прозорецът ти някак се смали
и ти напрягаш взор до изнемога,
да видиш какво става отвъд слога...
Мекото кресло не е удобно!
Крепостта е на затвор подобна! ...