Крещи и пак крещи.
Защо мълчиш приятелю?
Защо мълчиш щом ти се крещи?
Крещи за своите приятели – недей мълчи.
Дружно потъване в блатото,защо дружно не крещим?
А ти защо мълчиш, управнико, ти малък бюрократ.
Криеш се там зад дебелите стени в сенките на своите лъжи.
Знаем – променил си на Закона "буквата" за чанта с пари.
И сега само лъжи знаеш да крещиш.
Крещи и ти, любима. За любовта се изкрещи.
Щом сърцето ти лудо пак тупти,крещи и пак крещи.
Крещи и ти майчице клета. За това, че прогониха далеч
от теб децата и остана без мечти. Крещи и пак крещи.
Крещи, мой братко, дори да се опитат да те смачкат, пак крещи.
да разрежем тишината с крясъци, защото днес е забранено да крещиш.
Да крещим в името на истината и свободата,
дори да си раздерем гърлата – за това си заслужава
всеки крясък в тишината.
Сега просто си мълчим.
В страх превърнали са свободата и никой не иска да крещи.
В името на бъдещето на децата, не затваряй пред
неправдата очи, а започвай силно да крещиш.
© Луциян Кацев Всички права запазени