darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
46 328
8.03.2010 г., 0:54 ч.

Криеница 

  Поезия
2257 1 20

Започни да броиш наобратно.

Аз отдавна започнах да търся.

Приближавах се лято след лято

и в съня ти ще вляза на пръсти.

 

Но понякога просто забравям.

Моят път е такъв – без посока.

И тогава хронично отляво

се обажда пак старата болка.

 

Тази нощ вдигам чаша за тебе,

та до утре дано да си спомня,

докато упоритото време

си проправя поредния проход.

 

И в последния час за обичане

ще потропам на твоя прозорец.

Ти дали ще ме пуснеш? Различна съм.

Променена от толкова спомняне.

 

Но в пустинния хлад на стъклото

си забравил, че мене ме има.

И стрелките на твоя часовник

са задраскали моето име.

 

А в гърдите ми празно сърцето

вместо с кръв, ще се пълни със пясък.

Ще забравя за тебе до ден.

А до два ще забравя коя съм.

© Надежда Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??