Аз поисках небе и поех напосоки.
С ветровете до връх долетях.
А небето се вдигаше все по-високо
и оставаше само мечта.
Затова ме грабни. Не моли и не питай.
Понеси ме през дъжд и мъгла.
Аз ще дишам любов и от тебе ще пия –
та дано ми поникнат крила!
© Елица Ангелова Всички права запазени
Благодаря, че прочете!
С обич за вас, Маги, Нина и Росица!
Усмихнат уикенд!