10.02.2009 г., 18:28 ч.

Крила 

  Поезия » Любовна
657 0 2

Крила.

И отново се чува смях.

Далече в тишината.

Сърцето ми вече

събира прах.

Всяка крачка е път

към безкрая.

Всеки стон е нова

стена в празна стая.

 

Крила.

 

Чувам тържствен плясък.

Идва от близката гора.

В очите ти напира

дяволски крясък.

Всяка мисъл е мост

към смъртта.

Всеки стар жест е  

познайник на нощта.

 

Пера.

Агонията звучи като песен.

Навярно се чува от тази душа.

Крилата вече са прекършени

от металната тъга.

Всяка сълза е нова нота

в песента.

Всеки спомен е капка мастило

върху листа.

© Цвети Векова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Агонията звучи като песен"

    Не мисля, че живота е борба. Той е съвкупност от чувства, които трябва да изпитаме.
    Дали тъжни или не... редуват се. Всяко зло за добро.
    Изстрадай болката, едва тогава тя ще си отиде. Прегръдки!
  • Тъжно,но защо така?Животът наистина е борба,но ние не трябва да се отказваме!Паднеш ли изправи се отново и пред теб ще видиш красотата на новия ден!
Предложения
: ??:??