Разплитам и доплитам, и преда,
объркани бълнувания разни,
но аз и ръкоделие? Греда!
Напразно са ме учили. Напразно!
И взирам се, през цветни очила,
и с бръчици челото се оплита.
Животът – котка, с името Беля,
все някак си обърква ми конците.
Но ето че успявам някак аз,
плета небе – за ясната Зорница
И две крила – за снежнобял Пегас...
А бръчиците – са крила на птици.