На устните ми днес ще засияе
усмивка от роса. И дъждът -
така вълшебен, тих и постоянен,
зная, ще се слее с моя дъх.
От рози ми омръзна битието.
А сега дори и мислите бодат.
Без пламъци изгаря ми небето.
В него гарвани мечтите ми кълват.
Добра, невинна, ала в грях.
Навярно днес доброто се наказва.
Сянка... съм била, прозрачна
и само в мен надеждите увяхват. ...