Господ слиза по въжена стълба
и от нищо чертае ми път.
Пътят малко познат е. Прегърбен
до завой - ускорен кръстопът.
Ако някой ми каже, че мога
злите сили чрез него да спра,
аз ще тръгна покорна след Бога
и ще вярвам наивно в скръбта.
Но е страшно да вярваш в Голгота
щом от нея душата кърви.
Тя разпъва до ужас живота ти.
Той е смъртно ранен, но върви...
С него смело вървя и не спирам.
Вяра взела съм - тъй за кадем.
В мен нощта доверчиво се взира
и за утре ми дава... Криле...
Mimi Ivanova
© Mimi Ivanova Всички права запазени