13.03.2010 г., 20:24 ч.

Криле без полет 

  Поезия » Любовна
461 0 4

Върни ми стремето накъсано, прогнило,

не искам повече камшици без вина...

Сърцето ми от операции се е смалило

и къпе се в крещяща тишина...

°

Бъди будителят на светлината,

която сам зачеркна и раздра...

Нима, купувайки от топлината,

печелиш непристъпните недра?

°

Прохълцай седем блясъка от Бога

и нарисувай слънце с четка скреж,

да бъда отчуждена, знаеш, мога

и лесно е да скрия будния копнеж.

°

Отпий от извора на двата свята -

кръвта човешка в ада забрави...

Да бъдеш ангел аз не чакам -

да бъда нимфа - пропусни и ти...

°

Защото, знаеш ли... крилете нямат полет,

когато светят с йероглифи от лъжи...

А всяка ненаситна и прекрасна пролет -

е грим на морна зима със изсъхнали очи!

                                  [...]

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??