Кристален ден - стих: от arinna (Корнелия Гинина)

arinna (Корнелия Гинина)
8 10

11.06.2008 г., 19:57 ч.

Кристален ден

Поезия

630 0 1

Кристален ден отмива без остатък
на луда нощ безбрежна синева.
Бушува тихо в моя малък безпорядък
прекрасен дъжд от капчици вода.

И в ъгъла се скрило стръкче екот
от тъмната и бясна нощ.
Денят остава ням, без шепот,
тъй победен от слепия разкош.

Чуй тишината, тъй смирена,
ни сянка, нито повей - звук.
А нощта във мен е неосъмваща Вселена,
денят не съществува, както няма Юг...

И бягам боса, търся, боря се и влача,
накуп събрани всички нощни дни.
Пропадам, ставам, качвам се, не плача,
пресъхнаха последните мечти...

© Корнелия Гинина Всички права запазени

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

arinna (Корнелия Гинина)

2008-06-11T22:43:44+03:00

Благодаря ви за хубавите коментари и оценки. Това стихче е посветено на един много специален човек за мен - сестра ми! Ако ви е докоснало и вас, значи наистина се е получило добре.

Предложения

: ??:??