Кристалното огледало
Навън - небе, а нещичко блести?!
Какво - кажи, а може би и ти не знаеш - сподели?
Звезда, о, не, не е това, все пак слънцето още ни огрява.
Светлина, но откъде е тя?
Може би от другата страна?
Каква страна?
О, много по-добра е тя.
Разкажи ми, разкажи.
Малка си сега, но ще обясня:
Виждала си огледало, да, нали?
Да.
Е, него ти хвани и очичките си затвори.
Гледката си представи,
че любов навсякъде цари.
Но, как със затворени очи?!
Лесно е , опитай се и ти.
Видя ли ти сега?
Това е красота.
Откъде взе това кристално огледало?
От тази светлина-там горе.
Ще дариш ли едно и на мен?
Но защо? Ти винаги си го имала.
То е любовта, дето бушува ти в кръвта.
То е магията в твоите сапфирени очи
и в красивите ти кристалени сълзи.
© Мелани Костадинова Всички права запазени