16.12.2010 г., 18:39 ч.

Крива обич 

  Поезия » Любовна
916 0 2

 

 

Крива обич

 

С дуло насочено лазиш по мене...

бавиш се нещо...

Защо се боиш?

Важен е толкова много проблемът,

виновна намери...

не се подвоуми.

Тупа сърцето припряно-смутено,

срещам присвитите, злобни очи.

Как не достига тъй нужното време -

живот като лента набързо върви...

Пречка ти станах - поредното бреме.

В слабост се целиш всъщност... Дали?

 - Стреляй! – не мигнах.

Ръката ти трепна...

Обич ли беше... едва се спасих.

 

 

 

 

 

© Ани Виделова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изключително...оригинално и силно! За пръв път чета нещо такова.
    Поздрав
  • Хареса ми!С поздрав!
Предложения
: ??:??