"От тежките думи буквите се попрегърбиха..."
С. М.
От тежки думи буквите немòщно
прегърбиха се като запетайки.
А листът смачкан полетя към коша,
закътал в гънките си чужди тайни.
Женица плаха в кошчето надникна.
Отдавна тъй изкарваше си хляба.
Отдолу листът сякаш я подтикна -
че все за нещо щеше да потрябва.
Извади го и с длани го приглади.
И буквите изскочиха. Тя ахна!
Извиха се като тополки млади.
В сърцето ù подириха си стряха.
И заредиха думи върху листа...
Какви ти думи?!... Цели два-три стиха!
Жената към гърдите ги притисна.
Снага източи...
После се усмихна.
© Бианка Габровска Всички права запазени