Криво-ляво живеем си тъй, както трябва.
Е, не може всичко да ни е така идеално.
Понякога се караме, понякога не се понасяме,
а с времето започна да се случва и все по-рядко.
Дали омръзнахме си, или един към друг се нагодихме?
Дали не започнахме от себе си да искаме все по-малко?
На малкото хубаво, случващо се в живота ни, да се радваме.
Да съумяваме един на друг да си бъдем нужни
и когато трябва, да си помагаме.
Живеем живота си, не се оплакваме,
а и да го правим, едва ли ще ни чуе някой.
Едва ли ще ни разбере, както ние ...