12.01.2008 г., 11:10 ч.

Криво огледало 

  Поезия
660 0 2
Заспивам и сънувам изгреви,
поля омайни, светли небеса
и сянка някаква на мъж потаен
да крачи редом с моята душа.
Но няма звуци, всичко е замряло,
листец не трепва, вятърът е спрял.
Реката е безмълвно огледало.
Светът потъва във съня ми цял.
А аз потъвам в две очи горещи,
в две думи, казани почти на глас...
И в шепота му нежен неусетно
отмерва щастието час по час. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени

Предложения
: ??:??