Знам, че битката ми е неравна с глупостта,
а тя с поглед телешки дълбае упорито.
Навярно някой би казал „Браво!” за смелостта,
че вея червен плащ срещу риещо копито.
Знам, че глупостта граници не признава
и да воювам с нея е кауза пердута.
На голото самочувствие се уповава
и в същността си е като балон надута.
Знам, че винаги е така- кривото е право,
защото съм сама на житейската арена.
Никак не разчитам да ми каже някой „Браво!”,
че вея и бялото знаме, щом съм уморена.