rudin (Иван Христов)
858 1444
24.09.2010 г., 6:08 ч.

Криза 

  Поезия » Гражданска
562 1 9

 

Кризата и нас не ни отмина.

Тежката си лапа разпростря.

Спря се тук в най-хубави години

по заводи, мини и поля.

 

 

Тя пренесе тежкото си бреме

на плещите, в крехките души

и настъпи мрачното безвремие,

и започна всичко да руши.

 

 

Някой тъкмо да се окопити -

цапваш го в устата с тежка длан!

Пориви изконни, свято скрити,

в мен тая - оставам неразбран.

 

 

Чувства, запиляни по полето -

тръни влачи тъмен ураган

и в спиралата жестока свети

на окото блясък глухоням.

 

 

Няма ли за миг поне да свием

хиляди десници в общ юмрук,

в мутрата й тежко да забием

правото си на живот и труд.

 

 

И тогава всичките камбани

радостно да звъннат по света!

Нека бъдем в мъките разбрани

и да няма кризи и гета.

 

 

 

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??