Егоизмът отвътре мъртви ни прави,
и слепи, за болката чужда,
и за мръсната дреха на съвестта ни,
за честта, която събужда.
Не разбрахме същността на бедата
от импулса на камъка хвърлен.
Дявол е скрит на човека в главата,
и в гнева му от пламък опърлен -
този "кон от дърво" срива устоя,
че доброто е във тъмна килия,
рухват стените на мнимата Троя,
вгледани в своя последен Месия.
Ала нас ли точно той ще спаси?!
Демонът злобно захранен,
за приемник най-ценен ни гласи.
Прокуден. Боже! Забравен.
© Иван Димитров Всички права запазени