Anita765 (Ани Монева)
296 11769
27.03.2017 г., 0:03 ч.  

Кръг 

  Поезия
324 2 5

Фасада е животът, някаква фасада,
обвил с черупката си облата ни същност.
В кръга, затворил в нас самите листопада,
ръми дъждец от вчера в миглите до късно.

 

Разнищваме до кост причините за щастие.
Във смисъла,  от логика горим изгубени.
Изровили в дълбокото си черни краски,
по нощем в мъдрости пророчески се будим.

 

А вън ухае. В цвят на люляци се губим.
Попиват жадно мислите ни суеверни.
И косъм разстояние е да се влюбиш,
и толкова е да повярваш във падение.

 

Върти се кръг. Душите ни така го носят.
Наместват ритъма си някак си сърцата.
А всъщност е възможно да е толкоз просто.
Но чак, когато някой върне ни разплата.

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво! Чудесен стих!
  • Кеф! Имах нужда да прочета това стихотворение и бонуса под него. Благодаря Ти!******
  • Да, мога, Танче... когато поискам...

    Дали по детски или не съвсем,
    хей тъй, направи си хартиен кораб.
    Измисли му най-синьото море
    и пусна го нанякъде в простора.

    Морето има своя чакащ бряг,
    просторът може и да е сълза.
    В ирония или пък в тъжен смях
    хартиеното корабче летя, летя…
    Прегръдка!*

    Благодаря че се спирате при мен!
  • Вярвам, че от едно кръгче можеш да напишеш стих и дори да пуснеш в него разплатата да плува... хартиеното ми корабче дано доплува до суша... ❤
  • "Във смисъла,от логика горим изгубени."И как боли от липсата на влюбени... Браво,Ани! Добавих и от мен,защото ме впечатли цитираната мисъл.Това изглежда спираловидна проекция:уж се повтарят нещата,но не са съвсем същите.😘
Предложения
: ??:??