дъжд и сълзи се смесват, вече не ги броя 
слънце и смях са едно, отдавна не ги различавам
ден и нощ: няма значение; тук съм
безкрайна и безпомощна, влюбена и пияна, млада и с мъдростта на 300-годишна 
твоя 
обиколих земята 
говорих на всички езици 
колко пъти прегръщах
колко пъти замерях с думи
колко пъти въздишах, 
без никой да чуе. 
колко желания сбъднах, 
истинска и изтъркана, 
силна и боляща, 
победител и
най-самотния
следотърсач. 

а ти, на твоя край, 
след колко кошмара оцеля? 
колко моста пресече? 
колко неизказани неща
щипеха по езика ти? 
един фантом 
в операта на моя живот, 
запазил си правото 
единствен 
да ме ранява с чувственост, 
единствен 
да ме убива с надежда, единствен 
да ме кара 
да се усмихвам обратно, 
да се усмихвам 
в някой ъгъл на самотата.... 

имат ли значение за мен името ти, 
къде си отраснал
и колко човека познаваш? 
за мен си само това:
всичко, което ме съживява, 
което ме кара да цъфтя и да вехна... 
да изгрявам и да залязвам.... 

за мен нямаш лице, 
нямаш име, нямаш история, нямаш дом

за мен си само сърцето 
отсреща 

за мен си само ръцете, 
които 
държат 
моите