14.03.2014 г., 19:40 ч.

Кръгът на ума 

  Поезия » Любовна
628 0 0

Изградена от сладки мечти
ти живееш в тайните на мойте очи.
Колко дълбоко те пазя,
колко много те мразя...


Опитвам се да те удавя във сълзи,
но дори времето не може да те заличи.

 

Умът ми е сломен...
Колко много се опитвам да скрия.

Заключен съм в черната сфера,

бода очите си с магичния ключ,
бродя из нея и търся
къде е краят на нейния кръг.

 

Изтощен съм от тази стихия,
която ме разкъсва преди всеки мой сън.
Изтощен съм твоя образ да пазя,
когато искам да изплувам навън.

© Проблематичност Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??