24.01.2007 г., 2:14 ч.

Кръст 

  Поезия
653 0 8
Тя цял живот го носеше превита!
Като железен кръст.
Кървеше!
Очите и горяха от сълзи,
пролети тайно...
И болеше!
О, как все още толкова боли!!!
Понякога крещеше, беше луда,
но той дори не трепна, не разбра.
Убиваше я бавно таз заблуда,
че ТРЯБВА да е с него до върха!
Тя мъкнеше безпътните му мисли! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Предложения
: ??:??