31.07.2013 г., 9:46 ч.

Кръстопът 

  Поезия » Любовна
573 0 1

             КРЪСТОПЪТ

 

Още чувствам да пари дъхът,

който ражда любовни ветрове.

Край теб сега е морски светът

и писък на гларус пак ме зове.

 

Оставам с брега и морето разлюбено

и разпилени рапани с шум на море.

Зад нас младост и време днес е изгубено

и светкавица сякаш небето оре.

 

И тръгват бели кораби на път.

Мечти зад хоризонта изчезват с тях.

Деца сме оставени на кръстопът.

На кръст от любов - разпънати в грях...

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наборе, недей да тъжиш - целия ни живот беше и е на кръстопът! Само да държим вярната посока ...! Топли сухоземни привети!
Предложения
: ??:??