Ти лъжеш за пореден път
и за пореден път го зная-
една съдба на кръстопът
заспива в детската си стая.
А аз безсилна пак стоя
и нямам сили да се боря!
Къде? А може би кога?-
престанах вече да съм твоя.
Прекрасно всичко ти личи,
миришеш на поредна обич.
И както сто пъти преди
кълнеш се, че без мен не можеш!
Къде да тръгна? Помогни ми!
Веднъж за винаги признай
че аз за теб съм просто име..
А всяка обич има КРАЙ !
© Рая Саварева Всички права запазени