1989 г.
Поглеждайки през черния прозорец,
намигайки ми, щърбата луна
усмихва ми се, вика ме нагоре
сред девствената тишина.
Нима наистина съм станала жена?!
Поглеждайки през черния прозорец,
пази се, да не те опръска кръв,
отчаяна и нe по-малко девствена
от твоите покой и тишина...
Кръв силна, кръв естествена,
превръщаща момичето в жена. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация