Кръв е това - Вода не става....
* * *
Ех, Братче мое - нали си ми кръв,
трудно ми е точно тебе да мразя.
умирах за тебе, живота си давах
всичко бих сторил да те опазя.
След онази авария в комбината
метала изгоря ти краката,
бях тогава в чужбина,
оставих всичко с риск да изгубя
граденото там през всички години.
Грабнах колата и ето ме тука...
Времена кучешки бяха...
Седях до теб, операции плащах,
чак бинтове, марли - баси Държавата...
всичко що имах извадих наяве
живот да ти влеят - да те изправят...
Е... с крака изгорели, криво ляво пак креташ,
жив си братче, пак на крака си.
КолИ четири, разни ти купих,
над главата ти покрив поставих
и се надявах след туй, сам да се вдигнеш...
Заминах обратно сред чуждите хора
в чужда държава, като вълк да се боря.
Три чанти пари ти изпратих - да заживееш,
дом да градиш, жена да обичаш...
Върнах се вече, мило ми братче
и какво да видя, и теб и баща си,
да тънат в мизерия, пияни до сляпост,
едва се движат, продали всичко
що съм им пратил,
(добре, че още покривът пазят,
иначе знам ли,
къде щях да ги сваря?...)
Ех, Братче мое, стари ми Татко,
нали сте ми кръв - как да ви мразя?!...
Сега семейство имам, детенце малко,
а и вие мъже, дори страшни,
на ръцете мои, сте натежали...
Някои казват - такава съдбата е,
други пък казват, че сами си я правим,
а аз какво сторих, че да я имам...
Но....
Кръв е това - Вода не става....
* * *
© Валентин Желязков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много силен,болезнен и верен стих!Аплодисменти!Казали са го:раждаме се,не да ни обичат,а да се научим да обичаме!Ти си много,много добър човек!!!
-
Всяка дума е слаба и излишна...Прегръдки!!!
-
Благодаря, че се спряхте отново за малко тук. Трогнат съм.
-
...но тежкò му, който го няма!
Болезнено! Много...! -
!!!
Ох, Вальо, отново ме разтърсваш...
Не знам какво да кажа. Без думи съм.
Пожелавам ти лек и спокоен живот за напред! -
Ох, как те разбирам! Господи, как те разбирам!!!Наистина...вода не става...
-
Съвсем искрено те поздравявам за тези стихове Вал .
Мисля , че всичко е казано в тях. -
Тъжната,грозна и несправедлива реалност!!! Поздрав!
-
НЕчовек си!!!
Човече* -
Силно е, тежко...
... -
Благодаря на прочелите! Благодаря ви, че бяхте отново за малко тук.
-
Иванова (Ина ) - Тук няма спор Инка. Може би, може би, но аз и не търсех ритмика, по-скоро трябваше да е нещо, като бял стих, а се получи повествователно-поетична форма, но... каквото стана-стана. Просто се изля - ето така, директно в редактора.
-
Хубаво е,че ти си силен и за тях двамата !
-
Боже мили...
толкова тъжно ми стана...разплака ме...
кръвта вода не става...болезнено...сърцето ме заболя...
Валентино...приятелю...*** -
Всеки носи товар,който може да поеме...Ти си го поел,защото просто си добър ЧОВЕК...!
С уважение! -
tanq_mezeva (Таня Мезева) - Танче, казваш ТАКА Е ТРЯБВАЛО!? Че кой го решава кое как трябва да е, ако не ние самите. Мислиш ли, че ако аз не го искам, така ще бъде?... Така било трябвало... Глупости! Аз вярвам Танче в себе си и своите възможности а не се уповавам на "ОНЯ" и да приемам, че "той" решава съдбата ми. Това ми се струва малодушно и неприемливо....
Благодаря за коментара не го премай неясно това - аз зная много добре в какъв смисъл си го казала. Благодаря ти наистина, но просто исках да си кажа как го мисля. -
Без думи !
Прегръдка за теб. -
!!!Болезнено!!!
Поздрави!!!
-
Живот е това-не е приказка...Желая ти сили и твърдост!
-
Тъжно!!!Такъв е животътПоздрави
-
Браво ти!Вдъхновение да има само...
-
Няма случайни неща! Всеки извървява своят път и учи уроците си! Твоят е тежък, но така е трябвало!
Поздрави! -
братле,тежко е...но ти си печен,ще се справиш...
натъжи ме стиха ти...много!
вълчи поздрав...! -
Естествено Веси, махната е. - Видя ли как вдъхновяваш а?
-
Мда! Няма да ти връщам коментара...за брата...
Душно е!
/Ще махнеш ли думата дофтасах?/ -
Тъжно, много тежко и до болка реално...
-
Тежко ми стана в гърдите.Тъжно е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
