дакота (Дакота)
152 364
1.04.2007 г., 8:38 ч.

кръв за огъня 

  Поезия
810 0 3

На клада ще горя, обесена на стреме,

с негаснещи искри в прерязаните вени.

От скута ми да падне главнята на пожара

с кипящата си жажда плътта ми прокълнала.

Стоя като под облак,  във сянка замотана.

Душата ми е болка - кръвта ме заклеймява.

На клада ще горя - потърсила разпятие

(в окото на  света съм само скитащ вятър).

Пастирите небесни сърцето ми ще вземат,

съдбата ще мълчи наведена , студена...

Родих се в грешно място при смяната на времето,

преминах през земята обратно на въртенето.

Късмета ми бе черен, а любовта неверна

в ръцете на спасението отрече се от мене ...

 

 



 

© Дакота Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??