Ангар (Ангел Чортов)
795 1871
14.06.2007 г., 12:33 ч.

Кръводаряване 

  Поезия
714 0 13

                      КРЪВОДАРЯВАНЕ

Кръвта от моята вена
пълзи по стените на колбата.

Не знам на кого и кога
ще послужи.

Може след време -
когато вече ме няма.

Какъв ли ще бъде тогава моралът?

Възможно е този,
когото кръвта ми спаси,
в часовете,
в които все още лежи,
да запита:

- Какви ти бяха мотивите?

- Приятелю!
Давам от своята кръв,
защото те обичам!
Искам да бъдеш щастлив -
винаги и във всичко!

- Ще поискаш ли нещо в замяна?

- Да, иска ми се -
да обичаш живота и хората!

© Ангел Чортов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Замислих се, ако всеки искаше това в замяна, колко хубав би бил животът! Браво на теб, Ангар!!!
  • Вярно е, не всеки може да дари кръв, но всеки от нас е способен да направи нещо за непознатия до нас, който се нуждае. И на въпроса му:
    "- Ще поискаш ли нещо в замяна?" да отвърне:
    "- Да, иска ми се -
    да обичаш живота и хората!"

    Прекрасен израз на хуманизъм! Позравления, Ангар!
  • Поздрав,Ангар!!!
    Невероятен си!
    Браво за стиха!
  • Преди 13 год. трябваше да оперират в София майка ми от голям тумор в мозъка. Поискаха да дадем кръв. Аз и сестра ми сме слаботелесни- по 45- 50 кг. Нямахме хемоглобин. Почудих се какво да правим и отидох на пиацата с циганите. Предложих им пари срещу кръвта на някой. Един от тях се нави... Въпреки, че платих добре, в душата си бях страшно благодарна на този човек... После си казах: Може би и аз съм му помогнала- да нахрани семейството си с моите пари...
  • "Да дарим кръв, за да спасим живот"!!!
    Поздрави, Ангар!
  • Имаше недостатъци комунизма, но се чувствахме хора. Сега, за голяма част от политиците бих се замислила дали спадат в тази категория. Поздрав Ангар.
  • Дарче и Деси, тези които са имали възможност, са давали и за вас. Аз бях щастлив да бъда здрав и да мога да го правя. Дал съм кръв над 50 пъти. А това ми стихотворение е писано през 1977 година. Тогава кръводаряването беше масово, всеки в България даваше кръв с готовност, безкористно и с чувство за дълг. Казваха, че кръвта може да се консервира и да се използва дори след десетки години. Но не съм и подозирал, че само след 15 години моралът дотолкова ще бъде друг!
  • Дарче, по повод на казаното от теб и аз искам да споделя нещо!
    Много е важно да се дарява кръв, за жалост и аз не мога да го правя, тъй като нямам нужните килограми! Веднъж дори, само дето не ме изгониха лекарите, като изявих желание!! Отправям апел към всеки, който има възможност да дарява!!
  • БИС! Давала съм 19 пъти кръв исъм щастлива, че съм го направила.
  • Много хубав стих, Ангар!!! Поздрави!!!
  • Наистина ще е прекрасно, ако това усещат тези, на които вливат дарената със загриженост и добра воля на духа кръв.
    Хареса ми идеята и посланието Ангар.

    Поздрав и усмивка.
  • Прекрасно!!!
  • Браво!!
Предложения
: ??:??