Тук за позата не става дума

все пак не съм си позатрил ума.

Не искам аз да трупам негативи,

зарад някакви писания кирливи.

Та значи:

Живее той във двор на къща бяла,

а тя от доста време не бе яла.

Не, не къщата бе, мили хора,

за мърлявото женско псе говоря. 

Тя чакаше отвън, безумно гладна,

а нашият аха-аха да я нападне,

но не от злоба, а със мисли задни.

Ох, пак тръгнах във посока гадна!

Делеше ги обаче телена ограда

и Дарко не получи никаква награда,

но своя кокал тлъст взе с зъби той,

подаде го навън – на кучката без сой.

Това е, друго интересно няма,

освен че „нашата изгора” стана мама.

И ужас, в крайна сметка се оказа,

че до едно кутретата на Дарко мязат.