Никога не те разбирах,
езика ти тъй чужд,
ала в погледа ти виждах,
кога е слънце и кога дъжд.
Ти бе мой спътник и приятел,
с теб плачех и се веселях,
родени сме от един създател,
и когато те загубих дори не осъзнах.
-
В съзнанието ми сякаш си още жив,
Нищо, че не бе човек, ти бе до мен,
тъй свободен, нежен и игрив. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация