Кукла

13.08.2007 г., 10:25 ч.

Поезия

732 0 4

Пред мен стои и се усмихва
едно безчуствено сърце,
с очи красиви ме поглежда,
протяга двете си ръце.
Аз вземам я и я прегръщам,
редя й тихичко слова,
но тя стои една и съща,
не чува моята мълва.
Безлична, тиха, равнодушна
във мен е вперила очи,
но кукла е, тя е бездушна,
не ме разбира и мълчи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Кукла

Искате да прочетете повече?

Предложения