Спасявам книги, книги ме спасяват.
Засядам лошо в прашните корици.
Редя камари, слагам във редици –
навярно знаеш – хиляди ми трябват.
Градя си кула псевдовавилонска,
накрая мир, не Господ да достигна.
Сизифов труд – когато я издигна,
стоварва се обратно йерихонски.
Спасявам книги, книги ме спасяват,
в умората сред страници се свличам.
Петли пропяват. Трети път отричам,
че някога на друго се надявах.