nikjelev (Ник Желев)
283 955
18.02.2016 г., 0:13 ч.

Кулата с часовник 

  Поезия
730 0 2

Кулата с часовник

 

Часовниковата кула е много самотна.

Никой не й оказва предишната чест.

Когато по сто пъти на ден чуваше:

"Ще се видим под часовника в шест".

 

Когато лелки с метла и лопата,

мърморейки тихо, просто така...

Смитаха хиляди фасове в кофата малка,

захвърлени, в очакване на любовта.

 

Колко пъти от шест до девет,

млади момчета, с цвете в ръка,

потропвайки, очакваха с трепет...

"Аз ще си тръгна. А ако дойде сега? ".

 

Колко пъти, кошът отсреща,

се пълнеше със захвърлени свежи цветя?

Захвърлени, след дългото чакане...

Може би... просто е сбъркал часа...

 

На колко целувки беше свидетел,

часовникът стар, с черни стрелки.

На любовни мечти, превърнати в пепел.

На много, много младежки мечти...

© Ник Желев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ник, вместо да ги мерим, да си ги сверим, а?
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/stariyat-chasovnik-1
  • Още има такива магически места...но ние, май, много "захитряхме" и е трудно да ни улови магията...Поздрави!
Предложения
: ??:??