Живея в коптор, в цивилизована клопка и пиша за свършека, този същият, който престана да значи, след като спряха да мислят...
Играех си шах и се радвах на хората, близо до мен и не вярвах, че някой ден ще припадна, и не вярвах, че този ден наближава... Уви, добре, че бях млад и невръстен хлапак и не знаех още да дишам, и пишех, и мислех, и всичко тълкувах по начин, различен за всички.
Така или иначе живеехме тримата - на уютно място и с добра съдба без тъга, без омраза, с приятна усмивка посрещахме топло ежедневната проза и плюехме в лицето на всяка лъжа!
Ех, живяхме си тримата - аз, той и тя, но беше изкуствено, беше толкова гнусно, че решихме помежду ни да има война! ... И така, и така изгуби се връзката, изчезна звеното, крепящо ни заедно, прожектираха как светът ни напускаше, живяхме насила, живяхме погрешно ... продадено!
С нож в диафрагмата тя ни напусна, изтече кръвта й, а с нея - животът й! Ние двамата знаехме и нищо не направихме; последните думи звучаха така: "Аз ви напускам и чувствам, че вие сте луди, а аз съм една... която обича живота, съдбата, а не лудостта" ... той бе потресен, трепереше цял, гниеше скришом в агония; аз бях причината, че тя ни напусна, той ме преследваше с лудост в ръка и крещеше от ярост и болка, че няма да има аз, той, тя и нямаше в думите капка ирония...
Живея в коптор, в цивилизована клопка и пиша за свършека, този същият, който престана да значи, след като спряха да мислят!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.