Тихо е. Само вълните се чуват,
от черното бурно море.
Морската шир пак се бунтува,
и няма кой да я спре.
Тук няма начало, няма го края.
От тук започва безкрая.
Седя и си мисля как мойта душа,
търси брега, търси всичко това,
което носи му спомена мил,
за твойта любов- къде съм го скрил?
Само ти ми остана, ти си това,
което търся във всяка вълна.
Остров прекрасен сред морската шир,
носещ наслада, доставящ ми мир.
На мойта пътуваща дива душа.
търсеща покоя сред твоята красива снага.
Напомняща ми всичко чисто на света,
оставяща лъчи да ме водят към брега.
Душата ти чиста като ангелско лице,
сърцето ти голямо като синьото море.
Очите ти дълбоки като морската шир,
ти си моя малък и сладък Кумир.
© Светлин Всички права запазени