Небългарското Куневско сърце

е новият ни ценностен министър,

с  избождащи очи ръце

ще вее мрачно знаме безпросветния

„магистър”.

И нищо ново няма да  ни носи,

новият гасител на искри,

ще дави в кал отечествените

въпроси,

ще гледа българското да закрие,

както 3-ти и 4-ти ги закри!

Стара дъвка дъвче тя

макар и със премяна нова,

отново гарванова песен се запя,

в безслънчев ден под сянката на хищна сова.

Кукувицата яйца ще носи

от чужди без сърца гнезда,

тя ползите си от далечни

господари проси,

готова да оре безродната бразда!

Такива хора ни ги спускат,

хора те не са, а сърцеяди,

в болно тяло кръв отровна пускат,

над беззащитен болен лешояди.

Кой и до кога да ги търпи,

народ ще си мълчи ли и ще трае,

спомен няма ли от минали борби,

народ историята си не я ли знае?!

Обществото ни приспано е

със пъклен серум,

изливат ни го всеки Божи час,

дух и воля могат само да намерят

пътя, път на осъзнаването си

от раз!

гр. София, 31. 01. 2016 г.