Monny (Симона Гълъбова)
223 764
5.07.2009 г., 0:27 ч.

Купичка откровение 

  Поезия » Любовна
604 0 10

 

 

Поднасяш ми сладки череши в купичка с лед...
А до нея - подправките...
Бучки горчива сол и бодли от роза...
Цветове още няма - знам.
Не ги и търся -
не би могъл да ги събудиш
без топла вода от сърцето.
Черешите са сладки...
И студени...
Като друго едно нещо,
от което би трябвало да се процеждат струи топлина.
Солта изпива цветовете,
а бодлите оставят тънки топли дири
от червено вино след себе си...
Всичко загива...
Не мога да ти дам вода и захар,
без да си ми дал ключа за градината си!

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви,Емилия!
  • Оригинално и добре написано! Поздравления! Е.
  • Благодаря ви- чул ви Господ!
  • Мога само да те поздравя за това , че на 16 години пишеш така..
    Харесаха ми много горчивата сол и бодлите от роза, до малката купичка с череши и лед......Дано все пак получиш ключа и да стоплиш сърцето ти..
  • Благодаря ви за съвета, Николай! Ще се постарая да отсявам!
  • Мони, сещам се за един приятел в Бургас, който знае къде се раждат най-сладките смокини! Не се сърди на читателите, които скачат в страничката ти само с по едно смокиново листо - сезонът е такъв, жега, по-лесно палят. Имаш право и да се сърдиш, но не помага. Не им давай да четат всичко, което си написала. Създаваш им работа, а в обществото на всеки работодател му търсим първо кусурите
  • Може да си още дете,но си много зряла и талантлива.Стихът ти е оргинален,интересен и силен...Продължавай да пишеш!!!Успех!!!
  • като откровенстваш в откровения, виждаш ли какво става...
    хареса ми твоята купичка
  • Много нежно, Симона!
Предложения
: ??:??