valiordanov (Валентин Йорданов)
1816 1469
26.02.2009 г., 11:35 ч.

Куплетно петолиние 

  Поезия
490 0 2
Пет куплета - нотни редове.
Букви, като ноти подредени.
Чувам в тях вълшебни гласове,
горд съм, че са писани от мене.

Мисълта - чудесен диригент,
мелодично спазва правилата.
Удря върху всеки нов акцент,
даже е във такт и тишината.

Пулсът, като фон във всеки ред
ту забавя, ту пък ускорява...
Словото е като жив човек.
През какво ли то не преминава?...

Радостно и тъжно, все звучи.
Музиката някой не разбира,
друг съпреживява и мълчи,
трети да освирква пък не спира...

Идва и сюблимният момент.
Линия последна е куплетът.
Прочетете тоз експеримент.
Мнението ви, за мен ще бъде цвете!

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??