Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
1.01.2024 г., 20:47 ч.  

Кушет вагон за лунатици 

  Поезия » Любовна
246 8 6

Два билета за гдето решите
дайте ми. А вагонът – кушет.
Куфарът ли? Очукан, протрит е,
нося думички в него безчет.

Не пътувам сама, аз съм дама,
моят спътник е скромен и тих,
и невидим. В тълпата го няма,
носи името кратичко стих.

Ние с него – отдавна сгодени,
крием в куфара обич и смях,
все на път сме. В различни Вселени
крием се и от Вас, и от тях.

Цяла нощ над главите ни свети
златен Месец – побъркан и млад...
Само, моля Ви, дайте билети!
Дестинация – нашият свят.

Ако нявга смелчаци надзърнат
в този вечно пътуващ назад
стар вагон, там светът е обърнат
и стрелките обратно вървят.

Ти поискаш ли в миг да те няма,
в твоя делник задъхан, проклет,
потърси ни в купето за двама,
с много обич ще бъдеш приет.

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??