На прашния таван в 1 през нощта,
намерих кутия със стари писма.
Зарових носа си дълбоко във тях -
хиляди спомени покрити със прах.
Плаках и смеех се дълго.
Сърцето ми бе някога пълно.
Избледнели снимки разкриват съдба,
която превърна се в моя мечта.
Неосъществима, сърцето с любов се спомина.
Усмивката мигновено на лицето застина.
Надеждата моя отдавна я няма,
а споменът превърна се в болезнена рана.
Остана ми само да свикна сама,
да му забравя очите, устните и гласа.
Да се преструвам аз на щастлива,
да чакам от другата страна да мина.
До там сега всяка вечер адресирам писма,
макар и само аз да си ги чета.
Един ден някой ще намери тази прашна кутия
и ще прочете за нашата силна магия.
© Евгения Всички права запазени