Прогарят с мъничкитe ръжени
симетрични рани във душата.
Това са само спомени измъчени,
пулсиращи болезнено в главата.
Късат, блъскат и всичко раздират.
Остатъци от някога човек щастлив.
Но през грозните белези прозират
на сърцето желание, порив красив.
Изтръпва, умира, отказва, не спира.
Проплаква с усмивка за новия ден.
От лошото всичко най-лошо отбира.
И сервира го с панделка, мило, на мен. ...