Къде отиваш, моя младост?Къде забързано летиш?До тука всичко беше радостсега настъпват трудни дни.
Почакай, моля те! Поспри се!Не отивай толкова далеч.Часовника на времето ти спри сии вдъхвай повече надежди.
Ще минават бързо дните,ще минават радостни и тъжни,но ще се поспреш ли тида спомниш младите години?
Ще ли ми спомниш за моите вопли,моите думи, надежди, мечти,които биваха тихи и топли,изпълнени с много любов и беди?............Къде отиваш, моя младост?Къде забързано летиш?Поспри за миг, послушай самокак сърцето ми плаче и жали.Поспри, поспри!!!И вечно в мен бъди!