Къде беше ти, когато се нуждаех от теб?
Когато плачех и шепнех „Обичам те"?
Когато душата ми се скова в лед
и разби се моето сърце?
Къде беше ти, когато проклинах
деня, в който те срещнах
и нощта, в която те загубих?
Когато се будех във мрака...
когато в кошмари заспивах...
Насън и в просъница плаках,
и твоето име бълнувах...
Къде беше ти, когато мечтите посърнаха?
Когато душа загина...?
Когато сред спомени лутах се,
а сърцето ми бавно изстина?
Сега стоиш с букет от рози
и горчиво свел глава
оплакваш ме и ме проклинаш:
да постъпя, как можах, така?
Сега си там... безсилно коленичил...
Протягаш жадно двете си ръце...
Говориш нежно... шепнеш ми, за да те чуя,
да видиш израз на безжизненото ми лице...
Сега си там - до мене неотлъчно!
Ковчега бавно придружаваш!
Изпращаш ме с последно сбогом!
Обичах те... но ти не заслужаваш...