Едва ли някога ще дойде ред
така и мен да заобичаш.
Тъй, както аз обичам теб,
ти - мое хубаво момиче!
Аз знам, че много съм ужасно труден.
Къде да побереш любов такава?
Това са дъждове и страшни бури.
Потопи, пепел и жарава.
Къде във себе си да настаниш,
онези трепетни желания,
с които сигурно ти се крещи,
а си превърнала в мълчание... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация