Къде да се скрия като съм толкова прозрачна,
сякаш като светлина в тунел блещукам.
До сега бях просто една от света, невзрачна,
а усещам, че по вратата на Ада чукам...
Къде да се притая като вратата се затвори,
а изхода отдавна е затрупан от спомени отминали.
Съмнявам се, че със студа на нощта ще се преборя,
а чувствата ми към теб са отдавна загинали...
Къде да се скрия, като ти предвиждаш всяка моя дума,
всеки жест и всеки стон?
Видима съм където и да ида за нашата Луна,
а намирам причини да си отида милион... ...