Къде е Бог? – на вятъра във силата,
в дъждовен ромон, шепнейки.....вали.
На всеки връх планински – там, над билото
с оставени завинаги следи.
Нима не е на птиците във песните,
в пронизващ звук из земната ни шир?
И също насред изворите – бесните,
устро́или си незатихващ пир.
Не е ли в писъка, предхождащ раждане
и в сетен дъх на всяка жива твар?
В събуждане, в заспиване, в прераждане,
в мощта да устоиш на свръхтовар.
В усмивка на сълзи́, щастливо – ронени,
във пръски светлина, в искри живот.
Във смислите на мигове запомнени,
във жажда на заченатия плод.
Къде е Бог? – навътре във душите ни,
в сърцата, в добрината, в радостта.
В това, което движи още дните ни,
в надеждата, във пътя, в любовта!
© Данаил Таков Всички права запазени