Къде е твоята звезда?
Капризът на дъжда
прозореца разплака...
И бяла пелена
се спусна тихо в мрака.
Подреждам пасианс
от спомени и дати:
каданс подир каданс -
картини чудновати!
Бих всичко, всичко дал...
Уви! Не мога да те върна!
Кого във тебе припознал,
отново нежно ще прегърна?
Не страдай, майко, не тъжи!
Да си поплача ми отива.
И в друга нощ с безброй звезди
скръбта ще ме убива...
Прости ми грях, вина!
Бъди към мене милостива!
И нека свети във нощта
душата ти - една звезда красива!
© Красимир Кунчечв Всички права запазени