Къде си мислиш, че отиваш?
Залезът отдавна е заспал.
И в своето ложе е оставил
За тебе, вкаменени въглени и кал!
От спомени горещи ли се учиш.
На времето, пропуснал да сполучиш.
Когато, можеше да бъдеш със сан!
Сега е късно, не се залъгвай сам!
Къде си мислиш, че отиваш?
На север, в ледовете, за да мръзнеш сам?
Ще те настигнат бели нощи.
И ти ще страдаш неразбран! ...